Каквото и животът да ни учи, сърцето вярва в чудеса ♥ Фьодор ТЮТЧЕВ
(1803 ~ 1873)
Silentium, 1830, (превод от съветски Петър Велчев)
Мълчи, таи, укривай ти
и своите усеща, и мечти –
в душевната ти глъбина
те дано пръскат светлина,
като звезди, щом се здрачи:
ти им се радвай – и мълчи!
Как своя дух да изразиш?
Как с различен човек да споделиш?
Най-съкровеният блян
неистина е, щом го изречеш.
А в тебе извор чист звучи:
ти пий от него – и мълчи!
Сам в себе си живей цветущ,
целия свят в душата ти е скрит –
един магически, загадъчен сън;
смущава го шумът на открито,
гасят го дневните лъчи:
чуй песента му – и мълчи!…
Silentium, (Мълчание! – лат.) било обичано стихотворение на Лев Толстой, който постоянно го рецитирал наизуст и го присъединил в своята антология на най-ярките и най-дълбоки фрази на мислители и писатели от целия свят „ Круг чтения “ (1908). Коментарът на Толстой гласял: „ Колкото е човек по-уединен, толкоз по-ясно дочува той постоянно зовящия го глас на Бога “.
***
Поет, преводач, мъдрец, мъдрец, журналист и посланик. Фьодор Тютчев е измежду най-изтъкнатите представители на философската и политическата поезия в съветската литература. Определян е като третия популярен представител на романтизма в Русия след Пушкин и Лермонтов. Приживе Тютчев е малко прочут като стихотворец. Неговите 300 къси стихотворения са единствените текстове писани на съветски, като всяко пето в действителност е превод. Той гледал на стихотворенията си като на дреболии, незаслужаващи издание. Първата му стихосбирка е отпечатана едвам през 1854 година – подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от самия създател.
***
„ Не вярвай на поета, Дево… ” (превод Нико Стоянов, фрагмент)
Не вярвай на поета, дево,
недей да рониш ти сълзи
и, както от стихът му ядосан,
от обичта му се пази!
(1839)
***
Пролетта е единствената гражданска война на този свят, почтена да бъде взета на съществено, единствената, която в последна сметка реализира триумф.
Стиховете в никакъв случай не са доказвали нищо друго, с изключение на по-големия или по-малък гений на техния съчинител.
Руската история до Петър Велики е единствено панихида, а след него – престъпно закононарушение.
В Русия – единствено канцеларии и казарми. И всичко се върти към камшика и чина.
***
Русия с разум не мож' я осъзна;
ни общ критерий от горната страна й да се прокарва:
особена е нейната снага –
в Русия може единствено да се има вяра.
(1866 година, философско четиристишие на Фьодор Тютчев)
***
На земята, дето всичко е изменчиво, от славата по-висше богатство няма.
Щастлив е оня, посетил тая земя в най-критичните й мигове.
Никъде не живеят толкоз пълностоен, същински живот, както в съня.
Любовта е сън, а сънят – едно мигновение.
Не ни е обещано да предугадим, по какъв начин ще се одобряват думите ни.
Как да се изкажеш посредством сърцето си? Как другият да те разбере? Ще узнае ли какво преживяваш? Изречената мисъл е неистина.
Когато в сърцата ни бледнеят мемоари, гибелта ги кара още веднъж да цъфтят в ръцете й.
Това е война на кретените с негодниците.
Всяко намаляване на умствения живот на обществото неизбежно влече след себе си усилване на материалистичните пристрастености и гнусно-егоистичните инстинкти.
Писмената сказка уморява съвсем толкоз, колкото партия шах в преписка.
Картина: Tyutchev painted by Stepan Alexandrovsky, en.wikipedia.org
